Ще си отида тихо с есенният дъжд,
полетяла като лист на вятъра,
ще се родя като сълза във нечие око
и ще се стопя като снежинка малка.
Ще затанцувам лудо с вихъра навън,
ще се рея като балерина бяла.
Свобода ще пия от безкайния простор,
преди да се докосна до земята.
Прераждам се в кокиче след дългия си сън,
облечена във топла слънчева премяна
и ще прогоня бързо всеки хладен ден,
пролетта ще нося с усмивката изгряла!
© Пламена Владимирова Всички права запазени
Понякога човек трябва да се прероди, за да открие себе си!