Ще си отида тихо с есенният дъжд,
полетяла като лист на вятъра,
ще се родя като сълза във нечие око
и ще се стопя като снежинка малка.
Ще затанцувам лудо с вихъра навън,
ще се рея като балерина бяла.
Свобода ще пия от безкайния простор,
преди да се докосна до земята.
Прераждам се в кокиче след дългия си сън,
облечена във топла слънчева премяна
и ще прогоня бързо всеки хладен ден,
пролетта ще нося с усмивката изгряла!
© Пламена Владимирова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
