Ще си отида тихо с есенният дъжд,
полетяла като лист на вятъра,
ще се родя като сълза във нечие око
и ще се стопя като снежинка малка.
Ще затанцувам лудо с вихъра навън,
ще се рея като балерина бяла.
Свобода ще пия от безкайния простор,
преди да се докосна до земята.
Прераждам се в кокиче след дългия си сън,
облечена във топла слънчева премяна
и ще прогоня бързо всеки хладен ден,
пролетта ще нося с усмивката изгряла!
© Пламена Владимирова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
