14.03.2009 г., 13:22

Прераждане

1.1K 0 16

 

ПРЕРАЖДАНЕ

 

Колко ми остава още в броеницата на дните?

Ще изтлеят мойте мощи с почвените паразити...

Днес от делник до неделя, от заплата до заплата,

тялото се разпределя... Ощетена е душата...

 

Затова не го и жаля - като в някаква барака,

в тялото ми се търкалят сто пожизнени мерака!...

А душата... Ах, душата!.. - Тя е толкова ранима!...

Ще дочака пак преврата, - както зъзне всяка зима...

 

Ще си полети на воля, малко ще си отпочине...

Само за едно се моля - в здраво тяло да премине!

И в колибката си нова тя безпаметно ще ревне,

за да е за кръст готова, за уроците си древни...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванилин Гавраилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, че сте се отбили и сте прочели, Безжичен и Петя! Усмихвайте се, сякаш се радвате! И - позитивна нагласа в душите!
  • Страхотен !
    Бях се затъжила за стиховете ти, Ванилин!
  • Ванилине, написаното е по-дълбоко от повърхността на думите...Но това всички, които сме чели твои работи, го знаем... Само че... докога ще чакаме нови неща... Пък и я дай нещо несериозно-философско... Защото ограничената безкрайност на неограниченото ни казва: "Несериозното е истинско...! Май...
  • Разбира се, Таня - чааак после! Благодаря, че си се отбила! Да бъде пролет в душата ти!
  • Пожелавам ти най-подходящото тяло, за твоята красива душа!
    Ама после!
    Сега му е още рано!
    Позрав за стиха!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...