alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
4.04.2008 г., 8:05 ч.

Прераждане  

  Поезия » Философска
723 0 13
 

Прераждане

 

Кучето бе легнало напреко

на  улицата. Точно по средата.

Приличаше на парцалива  дреха, 

захвърлена при бързане от някой.

 

Изглежда, че асфалтът беше топъл

и затова не смееше да мръдне.

То с тялото си пиеше живота,

а ние се бояхме, че е мъртво.

 

Припичаше на слънцето гърба си.    

И нищо друго нямаше по-важно.

Колите се отбиваха от пътя, 

а можеха спокойно да го смажат.        

 

Опитах всичко. Помня, че го молех.  

Развиках му се, че беда го чака.

А то едвам окото си отвори,

погледна ме - като че вижда мравка...

 

И бих ви се заклел, че проговори -

не ставало от мене самарянка.

Добро за него, щял съм да му сторя,

ако се махна - да не правя сянка.

 

Повярвайте, останах поразен.                                         

Дори ми прозвуча като команда.       

Лежеше на асфалта - Диоген. 

А  аз... само се казвах - Александър.

© Александър Калчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??