Прераждане
Кучето бе легнало напреко
на улицата. Точно по средата.
Приличаше на парцалива дреха,
захвърлена при бързане от някой.
Изглежда, че асфалтът беше топъл
и затова не смееше да мръдне.
То с тялото си пиеше живота,
а ние се бояхме, че е мъртво.
Припичаше на слънцето гърба си.
И нищо друго нямаше по-важно.
Колите се отбиваха от пътя, ...