ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
859 4423
19.10.2008 г., 20:58 ч.

Прераждане 

  Поезия » Философска
507 0 8

Очите ми ще се родят в далекоглед,

а мозъкът ми, може би, в компютър

и всеки има своя светоглед,

където сигурно е най-уютно...

Ушите ми ще станат радари,

очакващи да рухват мостове.

Устата ми ще е целувка,

щом спите, нежно ще докосва.

Сърцето ми, ще стане пещ,

а пък дробът ми-на духало.

Ръцете ми ще бъдат клещи

и може би ще ваят рало.

Гърбът ми, нека бъде раница,

читанка носеща в Лицея!

Нозете ми - да са пътека,

скитореща за панацея!

Душата ми ще се роди в платно

с копринени конци изшито,

а тялото ми пренебрегва червея

и се превръща в жито...

© Красимир Дяков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "А тялото ми пренебрегва червея и се превръща в жито".... Зем, ти си открил рецептата на безсмъртието, покъртителен си!
  • Страхотен!!!
  • Ееей, все повече ме удивляваш! Каква душа имаш, че побираш толкова много? Просто се чудя!
  • Бях тук!
    6!
  • Харесах!
  • Много ми хареса, Зем! Само това ще ти кажа. Впрочем,... както винаги...
    Поздрави!
  • Философско,та чак страшничко,но истинско!
    Поздрави Зем!
  • "Нозете ми - да са пътека,

    скитореща за панацея!"

    Малеее, Зем, що ходене те чака
    Пак си неотразим! Поздрави! (за философското)
Предложения
: ??:??