Прераждане
Очите ми ще се родят в далекоглед,
а мозъкът ми, може би, в компютър
и всеки има своя светоглед,
където сигурно е най-уютно...
Ушите ми ще станат радари,
очакващи да рухват мостове.
Устата ми ще е целувка,
щом спите, нежно ще докосва.
Сърцето ми, ще стане пещ,
а пък дробът ми-на духало.
Ръцете ми ще бъдат клещи
и може би ще ваят рало.
Гърбът ми, нека бъде раница,
читанка носеща в Лицея!
Нозете ми - да са пътека,
скитореща за панацея!
Душата ми ще се роди в платно
с копринени конци изшито,
а тялото ми пренебрегва червея
и се превръща в жито...
© Красимир Дяков All rights reserved.
