VenY (Венцислава Симеонова)
78 152
20.02.2006 г., 18:54 ч.

Прераждане 

  Поезия
634 0 9


Очите си не мога да откъсна
от твоите очи. Пропадам в теб...
Душата ми умира и възкръсва.
А после се разтапя като лед,
докоснат от горещите ти устни.
Неизживяна никога любов
без мисли ме оставя и без чувства.
Светът край мен е светъл и е нов.
И аз съм нова - жива, нелогична.
Без делнични тревоги, без тъга.
По-истинска от всякога - различна...
Пречистена от твоята душа...

Венцислава Симеонова

© Венцислава Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??