Пролетта се разлиства зад прозореца,
ах, как бързо разкрасява градината.
И в мене разлиства се нов живот,
но бавно, убийствено тежко, мъчително.
Сякаш, раждам се пак за света,
разкъсвайки утробата в себе си.
Сякаш сам съм родител и рожба,
и едновременно – различни вселени.
Толкова много в едно цяло.
Всяка вселена придърпва към себе си,
развиваща собствена гравитация,
опитва да руши пролетното ми настроение. ...