Мълчанието много ми тежи.
Тежат ми всички тайни в папка "други".
Каквото искаш, него ми кажи.
Превръщам се от лампа в... пеперуда.
И тихо, много тихичко летя.
Крилете ми пробити са. И мръсни.
(Защо ли най-красивите цветя
преди зората още ги откъсват).
Не казвам колко много ме е страх,
но ти ме прегърни поне за малко.
Нали така се прави?
Шепа прах
в очите.
И след края –
отначало.
© Яна All rights reserved.