28.12.2017 г., 23:39

Прераждане

691 0 8

 

Разгаряха се нощни клади
в измислено от гняв небе,
ала само той пострада,
този, който всичко ми отне...
Невинност, нежност, доброта
и слънчева усмивка нежна
Лепкавата, смугла самота
ме чака толкова копнежно...
Няма ме... изчезнах в стих
и сълзи лея, чрез мастило, 
а калемът – спомен мил
по устните следи изтрива...
Стои под цъфналия дрян –
безплътна сянка от вина
и час без време пожелан
приема облик на жена...
Той ме чака, аз не идвам,
рони храста цветове.
Мисъл – пламенна молитва,
мене, грешната зове...
Разгаряха се нощни клади
от пепелта в това небе, 
а аз безгрижно млада
се стапям в огнено море.
Бряг намирам само в обич,
цъфтяща смело под снега.
Прераждането непорочно
нови сили в мене вля...

 

28.12.2017 г.
Бадемов Цвят

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Mimi Ivanova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...