Mimka80 (Mimi Ivanova)
128 384
28.12.2017 г., 23:39 ч.

Прераждане 

  Поезия
520 0 8

 

Разгаряха се нощни клади
в измислено от гняв небе,
ала само той пострада,
този, който всичко ми отне...
Невинност, нежност, доброта
и слънчева усмивка нежна
Лепкавата, смугла самота
ме чака толкова копнежно...
Няма ме... изчезнах в стих
и сълзи лея, чрез мастило, 
а калемът – спомен мил
по устните следи изтрива...
Стои под цъфналия дрян –
безплътна сянка от вина
и час без време пожелан
приема облик на жена...
Той ме чака, аз не идвам,
рони храста цветове.
Мисъл – пламенна молитва,
мене, грешната зове...
Разгаряха се нощни клади
от пепелта в това небе, 
а аз безгрижно млада
се стапям в огнено море.
Бряг намирам само в обич,
цъфтяща смело под снега.
Прераждането непорочно
нови сили в мене вля...

 

28.12.2017 г.
Бадемов Цвят

© Mimi Ivanova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??