11.02.2013 г., 10:01  

Преразказ по емоция

866 0 6

 

емоция ...

 

Преразказ по емоция

.....................................................

 

сега заспивам в черно-бялата ни вечер

прегърнал цветните мечти и страхове

не бих могъл без теб и тях да бъда вечен

и вдишвам силуета ти със белите си дробове

 

сега съм и лодкар и градинар- случайност

за която няма как на времето да благодаря

живея в пясъчните тайни на безкрайност

посипваща се като благодат над моите поля

 

засявам нивите си с плодните ни чувства

почивам си под сянката на гъстите им клони

и ако нещо важно в дните си пропусна

не хуквам със сълзите си да го смиря и гоня

 

когато му омръзне да се скита и да търси

онази сладост от която зреят плодовете

и в силата си натежават за да се отронят

при мен ще се завърне с ветровете

 

сега в онази лодчица в реката на живота

прегърнал теб и цветните ни дни и страхове

аз вдишвам и издишвам силуета ти

и искам времето поне за миг да спре

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...