11.02.2013 г., 10:01  

Преразказ по емоция

862 0 6

 

емоция ...

 

Преразказ по емоция

.....................................................

 

сега заспивам в черно-бялата ни вечер

прегърнал цветните мечти и страхове

не бих могъл без теб и тях да бъда вечен

и вдишвам силуета ти със белите си дробове

 

сега съм и лодкар и градинар- случайност

за която няма как на времето да благодаря

живея в пясъчните тайни на безкрайност

посипваща се като благодат над моите поля

 

засявам нивите си с плодните ни чувства

почивам си под сянката на гъстите им клони

и ако нещо важно в дните си пропусна

не хуквам със сълзите си да го смиря и гоня

 

когато му омръзне да се скита и да търси

онази сладост от която зреят плодовете

и в силата си натежават за да се отронят

при мен ще се завърне с ветровете

 

сега в онази лодчица в реката на живота

прегърнал теб и цветните ни дни и страхове

аз вдишвам и издишвам силуета ти

и искам времето поне за миг да спре

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...