11.02.2013 г., 10:01  

Преразказ по емоция

874 0 6

 

емоция ...

 

Преразказ по емоция

.....................................................

 

сега заспивам в черно-бялата ни вечер

прегърнал цветните мечти и страхове

не бих могъл без теб и тях да бъда вечен

и вдишвам силуета ти със белите си дробове

 

сега съм и лодкар и градинар- случайност

за която няма как на времето да благодаря

живея в пясъчните тайни на безкрайност

посипваща се като благодат над моите поля

 

засявам нивите си с плодните ни чувства

почивам си под сянката на гъстите им клони

и ако нещо важно в дните си пропусна

не хуквам със сълзите си да го смиря и гоня

 

когато му омръзне да се скита и да търси

онази сладост от която зреят плодовете

и в силата си натежават за да се отронят

при мен ще се завърне с ветровете

 

сега в онази лодчица в реката на живота

прегърнал теб и цветните ни дни и страхове

аз вдишвам и издишвам силуета ти

и искам времето поне за миг да спре

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...