11 февр. 2013 г., 10:01  

Преразказ по емоция

869 0 6

 

емоция ...

 

Преразказ по емоция

.....................................................

 

сега заспивам в черно-бялата ни вечер

прегърнал цветните мечти и страхове

не бих могъл без теб и тях да бъда вечен

и вдишвам силуета ти със белите си дробове

 

сега съм и лодкар и градинар- случайност

за която няма как на времето да благодаря

живея в пясъчните тайни на безкрайност

посипваща се като благодат над моите поля

 

засявам нивите си с плодните ни чувства

почивам си под сянката на гъстите им клони

и ако нещо важно в дните си пропусна

не хуквам със сълзите си да го смиря и гоня

 

когато му омръзне да се скита и да търси

онази сладост от която зреят плодовете

и в силата си натежават за да се отронят

при мен ще се завърне с ветровете

 

сега в онази лодчица в реката на живота

прегърнал теб и цветните ни дни и страхове

аз вдишвам и издишвам силуета ти

и искам времето поне за миг да спре

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...