Преразказ по емоция
емоция ...
Преразказ по емоция
.....................................................
сега заспивам в черно-бялата ни вечер
прегърнал цветните мечти и страхове
не бих могъл без теб и тях да бъда вечен
и вдишвам силуета ти със белите си дробове
сега съм и лодкар и градинар- случайност
за която няма как на времето да благодаря
живея в пясъчните тайни на безкрайност
посипваща се като благодат над моите поля
засявам нивите си с плодните ни чувства
почивам си под сянката на гъстите им клони
и ако нещо важно в дните си пропусна
не хуквам със сълзите си да го смиря и гоня
когато му омръзне да се скита и да търси
онази сладост от която зреят плодовете
и в силата си натежават за да се отронят
при мен ще се завърне с ветровете
сега в онази лодчица в реката на живота
прегърнал теб и цветните ни дни и страхове
аз вдишвам и издишвам силуета ти
и искам времето поне за миг да спре
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
