Прероденият Дъжд
Усети ли последния дъжд,
целуващ устни и коси,
родил се в облака веднъж,
втори път в очите ти?
Недей да плачеш, това е само време,
не е съвсем загубено,нали?
Защо проклинам, дявол да го вземе,
закони правила, съдии?!
Недей да плачеш, това не е реално:
от твоите страдания ме боли,
приятелю, нима не знаеш,
че с теб и аз старея с дни.
И този дъжд не е последен,
и сълзите ти не са.
Годините са спомен непотребен,
щом имаш мен и Светлина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роксана Медичи Всички права запазени
