Усети ли последния дъжд,
целуващ устни и коси,
родил се в облака веднъж,
втори път в очите ти?
Недей да плачеш, това е само време,
не е съвсем загубено,нали?
Защо проклинам, дявол да го вземе,
закони правила, съдии?!
Недей да плачеш, това не е реално:
от твоите страдания ме боли,
приятелю, нима не знаеш,
че с теб и аз старея с дни.
И този дъжд не е последен,
и сълзите ти не са.
Годините са спомен непотребен,
щом имаш мен и Светлина.
© Роксана Медичи All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
