Сътворяване на Празника (На Мария Дубарова)
С пребожия, честна и чиста душа,
тъй рипнах из бодра утроба,
че Бог- най-сериозният, го досмеша
над тая възторжена рожба.
Поръчка компютърна сякаш,- всесилен
дъжд отнийде навсякъде плисна
и Тайнството свято на Юни спаси
от душещо, зло любопитство.
Космическа "Светлост" и земното "негро"
Дъхът първоро́ден не смеси.
И с луда пета на Комета побегна
един живот в два странни рейса.
С припряност улична заускорявах
Съдбата си. Кой ме пришпори?-
фиестено шестващ в тържествена Вяра
от Юнския топъл прозорец.
Житеско кръщение - в магесна гора!
С луна -Червената шапчица,
преведох Аз цял, невредим своя страх -
зъб вълчи - Сърцето захапал.
Играейки с Лятото, тъй се увлякох
в гонитба-завой след завоя,
пределите детски внезапно пресякъл
по Дяволско своеволие.
До град-хармония невероятна
в лица и фасади, всякъде.
И хората му - конкуренти златни
по благороден жест и блясък.
С най-нежните сили у него влетях,-
в гравитация, без изкуство.
И задейства алармено моят Смях
всичките си екзекуции.
И ги емнаха толкова Демони
празничните му Открития.
И отнесе Небето им в шлема си
навигация към Звездите.
Из сетното тяло последна душа,
с усилие смъртно, изпомпах.
Щом ме зърна, на Бога му прилоша.
Усмивка му дадох за "Първа помощ".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вълчо Шукерски Всички права запазени
Оригинален хумор, почти сарказъм