Сътворяване на Празника (На Мария Дубарова)
С пребожия, честна и чиста душа,
тъй рипнах из бодра утроба,
че Бог- най-сериозният, го досмеша
над тая възторжена рожба.
Поръчка компютърна сякаш,- всесилен
дъжд отнийде навсякъде плисна
и Тайнството свято на Юни спаси
от душещо, зло любопитство.
Космическа "Светлост" и земното "негро"
Дъхът първоро́ден не смеси.
И с луда пета на Комета побегна
един живот в два странни рейса.
С припряност улична заускорявах
Съдбата си. Кой ме пришпори?-
фиестено шестващ в тържествена Вяра
от Юнския топъл прозорец.
Житеско кръщение - в магесна гора!
С луна -Червената шапчица,
преведох Аз цял, невредим своя страх -
зъб вълчи - Сърцето захапал.
Играейки с Лятото, тъй се увлякох
в гонитба-завой след завоя,
пределите детски внезапно пресякъл
по Дяволско своеволие.
До град-хармония невероятна
в лица и фасади, всякъде.
И хората му - конкуренти златни
по благороден жест и блясък.
С най-нежните сили у него влетях,-
в гравитация, без изкуство.
И задейства алармено моят Смях
всичките си екзекуции.
И ги емнаха толкова Демони
празничните му Открития.
И отнесе Небето им в шлема си
навигация към Звездите.
Из сетното тяло последна душа,
с усилие смъртно, изпомпах.
Щом ме зърна, на Бога му прилоша.
Усмивка му дадох за "Първа помощ".
© Вълчо Шукерски All rights reserved.
Оригинален хумор, почти сарказъм