11.09.2018 г., 23:31

...преситеното лято си отива...

912 8 22

В зелена, сенокосна люлка сгушено,
едно щурче сърце от песни крие,
замира в полет  времето заслушано,
небето сълзи в облаците трие.

 

Свири щурче, че слушат те косачите,
а в песента ти есента наднича.
Брезички, знам със сълзи златни плачете,
за лятото. То още ви обича.

 

Свири! А в есенното равноденствие,
една луна те слуша, не заспива.
Със шарена лъжа за благоденствие,
преситеното лято си отива...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Посветено, на едно Щурче. (Мая Нарлиева). :)

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...