В зелена, сенокосна люлка сгушено,
едно щурче сърце от песни крие,
замира в полет времето заслушано,
небето сълзи в облаците трие.
Свири щурче, че слушат те косачите,
а в песента ти есента наднича.
Брезички, знам със сълзи златни плачете,
за лятото. То още ви обича.
Свири! А в есенното равноденствие,
една луна те слуша, не заспива.
Със шарена лъжа за благоденствие,
преситеното лято си отива...