Преследвайки своите мечти
Полета волен, над мрак и разруха,
през вятър и бури, през зимни мъгли
е тежък и труден. Замахват със мъка
крилете, преследвайки свойте мечти...
По всяко перо има рани - забравени
и белези грозни от остри бодли,
но гордо изпънати, стройно изправени
крилете преследват свойте мечти...
И птицата, сила незнайна открила,
в сърцето ù младо безгласно шепти:
"Ти можеш, не спирай, не искай закрила,
сама си... но вярна на свойте мечти"...
Да! Мощ несломима в гърдите ù топли,
възражда, лекува и гняв не таи,
без мъка, ридания, стонове, вопли,
смирено преследва свойте мечти...
И някога пролет ще багри полята,
ще стоплят душата ù нежни лъчи,
непримирени, тогава ще блеснат крилата
на птицата - стигнала свойте мечти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвана Всички права запазени
