Apr 23, 2014, 9:19 PM

Преследвайки своите мечти

  Poetry
1.9K 1 4

Полета волен, над мрак и разруха,

през вятър и бури, през зимни мъгли

е тежък и труден. Замахват със мъка 

крилете, преследвайки свойте мечти...

 

По всяко перо има рани - забравени 

и белези грозни от остри бодли, 

но гордо изпънати, стройно изправени 

крилете преследват свойте мечти...

 

И птицата, сила незнайна открила, 

в сърцето ù младо безгласно шепти: 

"Ти можеш, не спирай, не искай закрила, 

сама си... но вярна на свойте мечти"...

 

Да! Мощ несломима в гърдите ù топли, 

възражда, лекува и гняв не таи, 

без мъка, ридания, стонове, вопли, 

смирено преследва свойте мечти...

 

И някога пролет ще багри полята, 

ще стоплят душата ù нежни лъчи, 

непримирени, тогава ще блеснат крилата 

на птицата - стигнала свойте мечти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвана All rights reserved.

Comments

Comments

  • "И птицата, сила незнайна открила

    в сърцето ù младо, безгласно шепти:

    "Ти можеш, не спирай, не искай закрила,

    сама си... но вярна на свойте мечти"..."
    ------------------------------------------------------------
    Оригинален, красиво образен стих, силно въздействащ и докосващ сърцето! Съдържа оптимистично послание с непреходни общочовешки ценности! Поздрави и от мен!
  • Сбъдвай мечтите си!
  • Вдъхновена е от Ирен, благодаря, за което.
    В нейно стихотворение се казваше, че се възхищава, не на силните, а на смирените. Много се впечатлих и така се роди творбата, нещо като предай нататък по тази тема.
    Смирението е много различно от примирението и според мен е въпрос на сила.
    С много обич, поздрав!
  • Една вдъхновена творба, която лъха младост и уверенос.
    Поздрави!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...