11.07.2023 г., 16:04

Престъпления и наказания

514 0 0

Вероято бе последният ни път,
когато мълчаливо се сбогувахме. 
Макар да бяхме плът във плът, 
душите ни отдавна се тъгуваха... 
Във делника и навика, притихнали, 
във мислите и в болката на спомена, 
започнахме наум да се усмихваме. 
За жалост самотата ни говореше. 
И раните започнаха да плачат. 
Ръцете ни безо́бично изстинаха. 
Ти помниш как в зорѝ до къснен здрач 
се влюбвахме по детски и завинаги?...
Разминахме се. Глупаво. Нарочно. 
Престъпно бе за гузната ни съвест. 
Една любов с вина не се започва, 
че свършва с осъдителна присъда! 

 

©тихопат. 
Данаил Антонов 
10.07.2023


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...