Да слушам тихо тази силна музика
е толкова престъпно и безумно.
А думите и такта неподкупни са...
въртят се и въртят ме...
Ще се съмне.
Ще хукне мисълта ми запечатала
разхвърляните точици на нотите,
които като птичета крилати
небе подреждат в края на посоките.
Не чуваш ли, земята е претърсена?
Съкровище, компасът си не вярва!
Изгубената песен не е мъртва,
не я търси през рамо и на карта.
© Бела Тихомирова Всички права запазени