Грешим, рушим, презираме и мразим,

загърбваме покорство, доброта.
На истината спомените газим
и чакаме фалшива свобода.

Прекършваме стеблото на живота
с превзета и нелепа суета,
а носим на илюзиите хомота
с посърналата чест на дързостта.

Загърбваме природните закони,
играем ролите на Богове,
а същността на сиви еталони
опитва хитро да ни призове.

Пресъхват изворите на човечност
и стихват стоновете на честта.
Остава само сивата небрежност
и покаянието на нощта...