Пресътворение

Поезия » Философска

1.3K 3 17

Погледнеш ли в душата ми отвътре

съм бездна. Тъмнина неизследима.

Самотно броди ехото на смъртен.

(А, взреш ли се във Себе си сте Трима...)

Погледнеш ли в духа ми неспокоен

съм хаоса в предвечните руини.

От тях вдигни олтар неръкотворен.

От нищото в човек пресътвори ме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Произведението е участник в конкурса:

Коментари

M1234567891 (Миночка Митева)

Хареса ми, интересен стих!

2022-07-24T13:28:31+03:00
Жан-Кристоф (Jean Christophe)

Съгласен съм. Хубав ден имай!

2021-07-19T16:17:24+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

На мен конкурсите „ми идват на ум” само когато темата ми допада и имам нещо, което смятам за важно и затова искам да го споделя с другите...

2021-07-19T16:10:57+03:00
Жан-Кристоф (Jean Christophe)

Албена, не ми бяха идвали наум конкурсите, докато Надя не ме провокира с темата : ) Явно съм имал какво да кажа, пък се радвам, че и други имат. Благодаря още веднъж.
Надя : ))
Благодаря ти за предизвикателството.
Така е понякога, Васко. И тези експлозии опитваме да укротим в рими.

2021-07-19T16:01:58+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

От кал, Бог е направил човек, а от нищо? Дупката на геврека?

2021-07-19T15:28:38+03:00