Жан-Кристоф (Jean Christophe)
22 298
25.06.2021 г., 12:09 ч.

Пресътворение 

  Поезия » Философска
657 3 17

Погледнеш ли в душата ми отвътре

съм бездна. Тъмнина неизследима.

Самотно броди ехото на смъртен.

(А, взреш ли се във Себе си сте Трима...)

Погледнеш ли в духа ми неспокоен

съм хаоса в предвечните руини.

От тях вдигни олтар неръкотворен.

От нищото в човек пресътвори ме.

© Jean Christophe Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Ние несъзнателно мислим, че Бог ни вижда отгоре, но Той ни вижда отвътре »

7 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми, интересен стих!
  • Съгласен съм. Хубав ден имай!
  • На мен конкурсите „ми идват на ум” само когато темата ми допада и имам нещо, което смятам за важно и затова искам да го споделя с другите...
  • Албена, не ми бяха идвали наум конкурсите, докато Надя не ме провокира с темата : ) Явно съм имал какво да кажа, пък се радвам, че и други имат. Благодаря още веднъж.
    Надя : ))
    Благодаря ти за предизвикателството.
    Така е понякога, Васко. И тези експлозии опитваме да укротим в рими.
  • От кал, Бог е направил човек, а от нищо? Дупката на геврека?
  • Не знам кой е дал толкова ниска оценка на този превъзходен стих, на който аз дадох максимално високата, сърчице и един от четирите си гласа, което означава, че го поставям в челото на класацията.
    Но... всеки оценява според вкуса си и своята система от ценности...
    Моите поздравления, Жан-Кристоф!
  • Понякога отвътре ти идва... да се пръснеш! Имаш и моя глас!
  • Опитах се, следвайки канона да пресъздам естественото състояние на човешкия дух, сравнявайки го с "пустотата" преди сътворението и преди Бог (като в картината на Микеланджело) да прояви инициативата, превръщайки нищото в многообразието на живота и духовната смърт в новорождение, давайки добродетели, на които човекът от само себе си не е способен. Заради духовния му смисъл се получи пресътворение. С няколко думи -  гледката отвътре в човешката същност е доста обезкуражаваща,  дори отвън нещата да изглеждат прилични.

    П.С. Много стана теологията...давай пая, Жени, генетично предразположен съм да не отказвам ябълки, ако ще сметката за тях да дойде с конниците от Апокалипсиса :D

    Радвам се, че бяхте тук!
  • Хмм, интересен поглед. Замисля. Дали е от нищото. Като се замисля, май е от всичкото
  • Малко думи, дълбок смисъл, великолепно изразен!...
    Без колебание давам глас и желая успех в конкурса!
  • Ева... по нейна наследствена линия имам рецептата за ябълковия пай ))
  • Много ми хареса. Различно е и определено променя призмата.
  • Предизвикателството е голямо ! И ако ние не можем прозрем в думите на друг човек, Господ, вижда и Него не можеш излъга. То е като изповедта и молитвата! Поздравления и успех!
  • Жени, предизвикателството си го биваше, за което благодаря на автора. Смятам, че най-трудното нещо е добрия християнски стих. Разбрах го като читател, попадайки на такава поезия, но още повече сега, когато опитах да го сглобя аз : ) Може би неслучайно класиците във всички изкуства са се спирали на библейските сюжети...
    (Между другото, помня твое превъплъщение в образа на Ева :D)

    Акеми, merci : )
    Мария, за мен е чест.
  • Затрогващ и много осъзнат стих... с идеален център, изнесен в скобите, което подчертава още повече поантата....и(!) е по темата на предизвикателството имате моя глас, мон шер
  • Кратко, но въздействащо и със силна поанта!😃
  • Bonne chance, monsieur. 😉
Предложения
: ??:??