Погледнеш ли в душата ми отвътре
съм бездна. Тъмнина неизследима.
Самотно броди ехото на смъртен.
(А, взреш ли се във Себе си сте Трима...)
Погледнеш ли в духа ми неспокоен
съм хаоса в предвечните руини.
От тях вдигни олтар неръкотворен.
От нищото в човек пресътвори ме.
© Jean Christophe All rights reserved.
The work is a contestant:
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
