Стани!
Не ти отива да си коленичил –
да молиш близост с думи и със жест.
Аз търся в теб достойнството на рицар
и свидна ми е мъжката ти чест.
Терзаят те съмнения, въпроси...
Но отговорите не са у мен.
Сама прозрях, че обич не се проси –
тя просто идва и те взема в плен.
Стани. И погледни ме във очите.
Във тях е слязло цялото небе.
Аз искам да те видя как политаш
през всичките насрещни ветрове.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
