Нанасяше удар след удар...

събаря ме пъти безброй...

но винаги сила намирах...

изправях се все на нозе...

Но ето... врата ми ти сграбчи...

и вдигна ме горе с ръце...

погледнах очите ти пъстри...

и удар получих в сърце...

Усетих как в тия очички...

на първи път светли, добри...

се крие душа на змеица... 

зла, гладна за хорски душѝ...

Усмихнах се... своята сила...

аз пуснах от мен да струи...

превърнах се в огън пречистващ... 

превърнах се в светли лъчи...

Застелих 

по твоето тяло...

проникнах в душата ти аз...

и злото от нея превърнах

в прашинки, в безпомощен прах...

излязох от твоето тяло...

 и лик на човек придобих...

​​​​​ти падна след миг на земята...

под светлите топли звезди...

затичах се мигом към тебе...

и вдигнах те бързо в ръце...

след дългата битка, момиче...

другари сме...

не врагове!