Nov 4, 2017, 12:32 PM

Превърнах се в огън пречистващ

458 0 0

Нанасяше удар след удар...

събаря ме пъти безброй...

но винаги сила намирах...

изправях се все на нозе...

 

Но ето... врата ми ти сграбчи...

и вдигна ме горе с ръце...

погледнах очите ти пъстри...

и удар получих в сърце...

 

Усетих как в тия очички...

на първи път светли, добри...

се крие душа на змеица... 

зла, гладна за хорски душѝ...

 

Усмихнах се... своята сила...

аз пуснах от мен да струи...

превърнах се в огън пречистващ... 

превърнах се в светли лъчи...

 

Застелих 

по твоето тяло...

проникнах в душата ти аз...

и злото от нея превърнах

в прашинки, в безпомощен прах...

 

излязох от твоето тяло...

 и лик на човек придобих...

​​​​​ти падна след миг на земята...

под светлите топли звезди...

 

затичах се мигом към тебе...

и вдигнах те бързо в ръце...

след дългата битка, момиче...

другари сме...

не врагове!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Андрей Андреев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...