15.01.2020 г., 15:10 ч.

... превърни ме в лютня... 

  Поезия » Любовна
990 2 7

"... ако умът смирено сведе глава, радостта завладява Душата като среднощна роса.

Мъдрият се превръща в лютня, която трепти и отвръща под пръстите на Бога..."

                            Свами Тиртха

 

 

Трепти ми се. Като лютня...

Смирена и притихнала. От обич.

Преди от този сън да се явя...

Ти беше светлинка по късна доба.

 

Ти беше и тичинка. И пчела...

И звуците на цялата Вселена.

В бакъри златен прах събираха "Ела"...

И Бог реши да ме посипе... С тебе.

 

В пророчество ли, обич моя, те люлях?

Или те носех във сърцето омагьосан?

Но щом самият Ти пред мен запя...

Танцуваше Душата ми... Сама и боса.

 

На този танц във огнения плам...

Познах ръцете, устните, сълзите.

Във друг живот със тебе сме горяли. Знам...

Във този съм лютня. И нищичко не питам.

© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??