... превърни ме в лютня...
"... ако умът смирено сведе глава, радостта завладява Душата като среднощна роса.
Мъдрият се превръща в лютня, която трепти и отвръща под пръстите на Бога..."
Свами Тиртха
Трепти ми се. Като лютня...
Смирена и притихнала. От обич.
Преди от този сън да се явя...
Ти беше светлинка по късна доба.
Ти беше и тичинка. И пчела...
И звуците на цялата Вселена.
В бакъри златен прах събираха "Ела"...
И Бог реши да ме посипе... С тебе.
В пророчество ли, обич моя, те люлях?
Или те носех във сърцето омагьосан?
Но щом самият Ти пред мен запя...
Танцуваше Душата ми... Сама и боса.
На този танц във огнения плам...
Познах ръцете, устните, сълзите.
Във друг живот със тебе сме горяли. Знам...
Във този съм лютня. И нищичко не питам.
© Таня Георгиева All rights reserved.
