27.05.2009 г., 16:56

Превземаш ме.

1.4K 0 9

Превземаш ме. Нищо без да искаш.

Демон. Без капчица душа.

Опасявам се, че всъщност ме закриляш.

Пазиш ме, да не вкуся любовта

 

Изстискваш, всяка радост от мене.

Напълно и без срам дори.

Твърде слаба съм, да се противопоставя

и пак вкусваш от моите сълзи.

 

Изгаряш ме – силно и страстно.

Не мога да спра, да съм твоя жена.

Всяка вечер, заспивам със тебе.

Потопена от нечовешка тъга.

 

И утре... се опитвам да откажа.

Да мога, да ти кажа не!

Но алкохолът отново ме сграбчва

и предавам се, и изпивам две.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Има стих, но все още е в обработка!
    Благодаря, че се отбиваш при мен!
  • Остави ли водка за мен, Ванина! А нов стих под възглавницата? Ваше Благородие
  • Е това е само лиричеката!
    Този порок още не ме е хванал
    Но все пак: наздраве
    Благодаря на всички, които бяха тук!
  • Олееее!!!
    Тук купон се вихри
    Виж, сеа, аку мъ увъжааш...
    ..., пардон...
    щом той тъ превзема... и тъ сграбчва... ми сграбчи го и ти, бе, ааа...
    Клин клин избива...
    ... ух, пардон...
    Прегръдка!!!
  • Не се поддавай на този порок, има къде-къде по-ужасни пороци! Усмихна ме. Благодаря за споделеното удоволствие (на екс). Ваше благородие ви черпи по едно, Ванина!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...