26.11.2023 г., 10:35

Превзет

802 1 0

 

 

Сънувам ли те, или си реална?!
Такава си мечтаех ти да си!
Грижовна, умна, хубава и мъничко нахална...
Ти душата пак ми съживи!

 

Със страст и сила женска,
с нежност и мека красота,
аз пленник твой съм днеска,
защото в мене бушува любовта!

 

И не зная друго - повтарям твойто  име,
в деня си и на сън!...
Моля ти се малко пощади ме,
пак на себе си кога ще съм?!

 

Затварям си очите с теб,
сутрин отварям ги и ето -
за мен слънце си и хлеб,
бие ми до лудост и сърцето!

 

А ти, от приказка излязла,
срещу мене си блестиш,
в живота неусетно ти навлязла,
страхът ми успя да победиш!

 

И както ти си знаеш -
по лъвски, все напред,
с парфюма в мислите ухаеш,
и аз съм твой, безсилен и превзет!

 

И чакам, сякаш век!
Да усетя твойта женска мекота...
Не се чувствам вече и човек,
аз частица съм от твоята душа!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добромир Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...