Сънувам ли те, или си реална?!
Такава си мечтаех ти да си!
Грижовна, умна, хубава и мъничко нахална...
Ти душата пак ми съживи!

Със страст и сила женска,
с нежност и мека красота,
аз пленник твой съм днеска,
защото в мене бушува любовта!

И не зная друго - повтарям твойто  име,
в деня си и на сън!...
Моля ти се малко пощади ме,
пак на себе си кога ще съм?!

Затварям си очите с теб,
сутрин отварям ги и ето -
за мен слънце си и хлеб,
бие ми до лудост и сърцето!

А ти, от приказка излязла,
срещу мене си блестиш,
в живота неусетно ти навлязла,
страхът ми успя да победиш!

И както ти си знаеш -
по лъвски, все напред,
с парфюма в мислите ухаеш,
и аз съм твой, безсилен и превзет!

И чакам, сякаш век!
Да усетя твойта женска мекота...
Не се чувствам вече и човек,
аз частица съм от твоята душа!...