mimitenedi (Мария Борисова)
109 161
22.10.2007 г., 20:47 ч.

ПРЕЗ БЯЛОТО СТЪКЛО 

  Поезия
637 0 5
 

В сумрака есенно-дъждовен                      

поглеждам през стъклото бяло.                 

Изчезва в облаци небето,

от скръб валежна натежало.          


Към сивата небесна глъб                           

шосето-скитник се забърза.                       

Докосват се вода и прах,                            

от същността си се отърсват.                     


И става пътят мокро свеж,

пастелно-тъжен, сякаш жив,

прахта опитва със копнеж

да литне до дъжда красив.


Но те са вече във едно -

при нея той дойде ритмичен.

Стоя зад бялото стъкло

и гледам есенното вричане...


Шосето цяло засия

от фаровете на колите,

прегръщат се дъждът с прахта

и светлината в локви сплитат.


Чудесно е! Не знам защо,

но чувствам се дъждовно-жива.

Вода, и прах, и светлина -

необичайно, но красиво!

© Мария Борисова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Изпуснала съм тази красота.
    ------
    ...но чувствам се дъждовно- жива.
    ------
    Прекрасно е , мила Мария.С обич.
  • Да-красиво е!И то много!
    Поздрави!
  • Хареса ми!
  • Много красиво, много мелодично и приятно, като емоция и звучене. Много хубаво стихотворение.
  • "Чудесно е! Не знам защо,

    но чувствам се дъждовно-жива.

    Вода, и прах, и светлина -

    необичайно, но красиво!"

    КРАСОТА!!!
Предложения
: ??:??