През девет разстояния в десето...
Докосни ме с очи. На разсъмване.
И луната във мен ще се смее.
С онзи летен смях, чийто кълнове
от мен във тебе после ще прелеят.
Докосни ме с очи. И ще бъда
най-нежната и искрена сълза
в очите ти, когато ти е тъжно,
че времето в раздяла се превръща.
Докосни ме с очи. Ще запечатам
с една целувка всичките искрици
от огъня, в чиито пламъци
изгаряйки сме най-щастливите...
Докосни ме с очи. За да забравя,
че ще те прати утрото далече.
И ще се взирам със очакване
през девет разстояния в десето...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
