През годините
Виж, навънка вали,
студът пък рисува стъклата.
У дома е топло - почти,
а капчукът е сгушен под стряхата.
Капят игличките на елхата,
не преживели годината.
Хороскопите не познаха,
татко преди тях си замина.
Но пък аз прекрачих и прага,
нищо, че спомени теглят
и не спирам към тях да посягам,
и крача напред все по-бегло.
Малка прашинка в съдбата,
следвам завоите остри
и на пътеките непознати
по неволята гост съм.
Все напред през годините
да вървя съм орисана,
след летата изпращаща зимите,
опитала и топъл хляб, и клисав.
Превърнала разделите във срещи
и срещите в раздели,
но неугасила в храма свещите,
запалени във моята неделя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Монева Всички права запазени
