2.05.2013 г., 13:57  

През призмата на твоя ден

607 0 2

През призмата на твоя ден



Казват: Меча в огън се калява,
както волята надвива слабостта,
както зърното изчиства се от плява,
както мъка се лекува с любовта.

А ти държиш - и хляба с ножа,
отмерваш всяка мисъл и съдба,
и все отбягваш някак си въпроса:
Какво е мястото ти във Света?

Неверници отричат се от тебе,
от твойта вяра, чувства и любов
и силна треска те изгаря. Стене -
денят - превърнал се във нощ.

Но погледа ти надалеко гледа -
напред към необятни бъднини
и всеки в теб едно съгледа:..
Света събран във твоите очи.

 

 

Лъчиста

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЛЪЧИСТА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...