17.05.2009 г., 21:39 ч.

През рамото 

  Поезия » Любовна
1016 0 31
През рамото
Aсансьорът лети към небето,
а пък ние висим по етажите
и сърцата ни дават заето.
Е, банално е! - просто ще кажете.
Сваля тя плахо своята шапка
и пред мене косата ú алена
разпилява небрежно до капка
спотаената нежност на залеза.
И прилепват телата ни сънни –
две страни на монета изгубена.
Ако звънне? Какво ако звънне?! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Предложения
: ??:??