May 17, 2009, 9:39 PM

През рамото 

  Poetry » Love
976 0 31

През рамото

 

Aсансьорът лети към небето,

а пък ние висим по етажите

и сърцата ни дават заето.

Е, банално е! - просто ще кажете.

 

Сваля тя плахо своята шапка

и пред мене косата ú алена

разпилява небрежно до капка

спотаената нежност на залеза.

 

И прилепват телата ни сънни –

две страни на монета изгубена.

Ако звънне? Какво ако звънне?!

Ще я чуят ли малкото влюбени?!

 

Стига щайги, туршии, компоти...

Идва зимата, но не и краят ни.

Асансьорът от днес не работи” –

Не ме гледайте като замаяни!

 

Хайде, чупка! По стълбите в мрака:

рамо в рамо. На косъм от ласката.

Все нагоре ще срещнете някого,

с който много неща ще наваксате...

 

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • И това са стихове за границата, чието настъпване преобръща живота! Когато докосваш света с окото на поет, аварията веднага запява в рими. Разкошно е в твоите стихове!
  • "И прилепват телата ни сънни
    две страни на монета изгубена"
    ....
    Прекрасно, Бароне,...Поздрави
  • Последните два реда на стихотворението - каквото и да кажа за тях, слабо ще е! Те са една голяма истина, това е !
  • Приятели, благодаря ви за радушния прием! Ваше Благородие
  • много хубаво
  • Това е номер 1! Впрочем както винаги!...
  • Стълбите са интересно нещо.
    Щом ги ползваш - все ти е горещо.
    И накрая все си запъхтян...
    О, стълбите! Те нямат свян...

    6
  • Е, така се размечтах до втория стих... После ми стана трудно!
    Поздрав!
  • Айде, нека да е банално, ако това е простото, което можем да кажем!
    Не ми хареса много втората строфа. Но е нежна и пленителна за определена аудитория, предполагам.

    Иначе смело мога да заявя, че това е удивително добър текст като за този вид послания в рими. Аз, примерно, никога не мога да напиша нещо дори доближаващо се.
    Поздрав.
  • ...две страни на монета изгубена...

    Благодаря ти...за музиката на мечтите, за вкуса на невъзможна възможност и... за каквото още се сетиш! От сърце!
  • Е,това направо ме разби.Без коментар съм,просто БРАВО!
  • Уау!!! Страхотно!!!
  • Браво!
  • Май ще взема да си сменя апартамента с по-восок(заради асансьора),
    че с този мой първи етаж... ех, ме замисли!

    Отново си на висота, Бароне!!!
  • Сваля тя плахо своята шапка

    и пред мене косата ú алена

    разпилява небрежно до капка

    спотаената нежност на залеза.

    .. Не ПОЕТ , а ХУДОЖНИК!!!...и ВИРТУОЗНИК!! Прекрасни стихове, БАРОНЕ!!
  • Този звън се чува само от влюбени!
    Поздравления!
  • “Асансьорът от днес не работи” - До избеляване на надписа...
    След това пристига техникът...
  • абе... ела ми ти по пътеката към моята къща на билото!
  • И прилепват телата ни сънни –
    две страни на монета изгубена.
    Ако звънне? Какво ако звънне?!
    Ще я чуят ли малкото влюбени?!
    Ще я чуят!!!

  • Ооо, по стълбите к`ви работи стават...
    За предпочитане е да няма асансьор.
    Поздрави!
  • "И прилепват телата ни сънни –

    две страни на монета изгубена."

    Супер!
  • "Рамо в рамо. На косъм от ласката"
    Копнеж за откраднати мигове ли е това?!
    Вълнуващо...
  • ^^^ Дочух звън! Стига туршии! И какво, като идва зима?!
    Поздравления, Бароне!
  • Ехх, че хубаво Бароне...!!!
  • !!!
    Еееее,стиха е просто неописуем!Много ми хареса!
  • !!!
  • Чак ми се прииска да видя заветния надпис "Асансьорът не работи"...
  • ... по стълбите до върха на Вашите кули, Ваше Благородие... много наваксващи придворни ще има...
  • много готино

    а по повод "...и сърцата ни дават заето." - поздрав с това http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=118843




  • ези!

Random works
: ??:??