През рамото
Aсансьорът лети към небето,
а пък ние висим по етажите
и сърцата ни дават заето.
Е, банално е! - просто ще кажете.
Сваля тя плахо своята шапка
и пред мене косата ú алена
разпилява небрежно до капка
спотаената нежност на залеза.
И прилепват телата ни сънни –
две страни на монета изгубена.
Ако звънне? Какво ако звънне?! ...