През ред
Часовникът на старата камина,
таван - запомнил сянка на дете.
Желанието, времето да мине,
и всяка книга - чудодейно вино,
от него неусетно се расте.
Глухарче - полетяло над земята,
за да намери бял, за лудост цяр.
Забравен сън - завръщащ се, когато,
илюзиите платил си, със душата,
внезапно осъзнаваш, че си стар.
И после вече времето дотяга,
таванът е опушен гредоред.
И детството ти, на килима ляга,
ръчички към камината протяга,
прочитайки живота ти през ред.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
