През ред
Часовникът на старата камина,
таван - запомнил сянка на дете.
Желанието, времето да мине,
и всяка книга - чудодейно вино,
от него неусетно се расте.
Глухарче - полетяло над земята,
за да намери бял, за лудост цяр.
Забравен сън - завръщащ се, когато,
илюзиите платил си, със душата,
внезапно осъзнаваш, че си стар.
И после вече времето дотяга,
таванът е опушен гредоред.
И детството ти, на килима ляга,
ръчички към камината протяга,
прочитайки живота ти през ред.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
