Защото аз съм само тежък сън
И виждам те - с икона във ръка
да палиш свещ във непозната църква.
Безмълвна и със сключени уста,
зовеш на помощ и светци, и мъртви.
Да бях реалност - да повярвам сам,
че моята душа отчаяно спасяваш!...
Но аз съм нереалност и съм сън -
не може грях на мен да се прощава!...
А всъщност имам хиляди лица
и всички до едно за теб са непознати...
Но имам само моята душа
и с нея Бог при тебе ме изпрати!...
Макар едничка, ти не я позна!...
Пропусна я за миг край тебе да отмине!...
Стоиш сама сред мрака в тишина
и взираш се във идните години!...
Гори свещичката... Камбанен звън...
Аз викам те, но моя глас сега не чуваш...
Защото аз съм само тежък сън,
а ти със сънищата не общуваш!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
