20.12.2016 г., 7:50

През слънчевия залез...

631 0 3

Щом днес моретата не ще ни разделят
с небетата през слънчевия залез.
В душата ми от сън ще бъдеш път,
така в безкрая с дъх ще ме погалиш.

 

И аз ще дишам огнено във теб,
и все ще светиш слънчево във мене.
Да бъдем в миг най-светлия копнеж,
а този миг да бъде толкова нетленен.

 

Щом днес моретата не ще ни разделят
с небетата през слънчевия залез.
Една любов не ще залезе в смърт,
защото пак отвъд ще се разпали!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...