20 дек. 2016 г., 07:50

През слънчевия залез...

633 0 3

Щом днес моретата не ще ни разделят
с небетата през слънчевия залез.
В душата ми от сън ще бъдеш път,
така в безкрая с дъх ще ме погалиш.

 

И аз ще дишам огнено във теб,
и все ще светиш слънчево във мене.
Да бъдем в миг най-светлия копнеж,
а този миг да бъде толкова нетленен.

 

Щом днес моретата не ще ни разделят
с небетата през слънчевия залез.
Една любов не ще залезе в смърт,
защото пак отвъд ще се разпали!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....