През слънчевия залез...

20 дек. 2016 г., 07:50

Поэзия » Любовная

385 0 3

Щом днес моретата не ще ни разделят
с небетата през слънчевия залез.
В душата ми от сън ще бъдеш път,
така в безкрая с дъх ще ме погалиш.

И аз ще дишам огнено във теб,
и все ще светиш слънчево във мене.
Да бъдем в миг най-светлия копнеж,
а този миг да бъде толкова нетленен.

Щом днес моретата не ще ни разделят
с небетата през слънчевия залез.
Една любов не ще залезе в смърт,
защото пак отвъд ще се разпали!