Щом днес моретата не ще ни разделят
с небетата през слънчевия залез.
В душата ми от сън ще бъдеш път,
така в безкрая с дъх ще ме погалиш.
И аз ще дишам огнено във теб,
и все ще светиш слънчево във мене.
Да бъдем в миг най-светлия копнеж,
а този миг да бъде толкова нетленен.
Щом днес моретата не ще ни разделят
с небетата през слънчевия залез.
Една любов не ще залезе в смърт,
защото пак отвъд ще се разпали!
© Аз All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
...