31.07.2019 г., 20:36

През твоите очи

1K 3 5

Опитах се да стъпя в твоите крачки,

погледнах в пламналото ти сърце.

За миг листа пулсиращо се смачка

пленен от танца нежен на перце.

 

Погледнах те, възкликнах удивена,

съзрях по капчици дъха ти озарен.

От близостта със Него вдъхновена

ти нямаш страх за утрешния ден.

 

В мига, в който твоят свят се срутва,

в алеята злокобна в тъмнина.

Красива музика, товар разчупва,

неземен мир излива Светлина.

 

Не се страхуваш, тихо се усмихваш,

отново стъпваш смело по вода.

Със вятъра танцуваш и отново виждаш

посоката, която те отвежда в свобода.

 

Посветено на всеки, който дръзва да живее истински живот на вяра в момент на предизвикателства.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Трогната съм, Милена! Благодаря за отделеното време и чудесните думи, с които ми вдъхваш насърчение да продължавам да пиша.Бог да те благослови!
  • Чист и любящ стих за духовното израстване в Христа! Божият мир, красота и любов царят тук!
  • Благодаря за милото ви присъствие и хубави думи, момичета! Благодаря и на избралите скромния ми стих ви в "любими"! Пожелавам ви здраве и нови творчески идеи! Бъдете благослоени!
  • Благодаря ти, Мария за хубавия стих.Винаги успяваш да докоснеш
    най - фините струни на душата ми!Прегръщам те и ти пожелавам
    щастливо сбъдване на мечтите ти.Бъди благословена!
  • Хареса ми. Съпътстващата вяра е поривът, чрез който преминаваш през всичко.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...