kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
1.11.2006 г., 0:03 ч.  

През зъби 

  Поезия
566 0 2

Не всичко сбъдва се,

което обещава ни,

съдбата златоуста

в своя ход –

по-често подиграва се,

по-рядко гали ни,

най-често преподава ни,

суров урок.

 

А, колко често

лутаме се слепи,

сред хиляди пътеки

в избор нов

и колко често

пропиляваме навеки

в прегръдки безразборни,

голямата любов?

 

Прощавам се със теб –

на някого жена си,

която уж до вчера

изцяло беше моя...


Аз твоя “свят вертеп”

проклинам във яда си,

че гаснех по химера

и рухнах, като Троя!


© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??