През зъби
Не всичко сбъдва се,
което обещава ни,
съдбата златоуста
в своя ход –
по-често подиграва се,
по-рядко гали ни,
най-често преподава ни,
суров урок.
А, колко често
лутаме се слепи,
сред хиляди пътеки
в избор нов
и колко често
пропиляваме навеки
в прегръдки безразборни,
голямата любов?
Прощавам се със теб –
на някого жена си,
която уж до вчера
изцяло беше моя...
Аз твоя “свят вертеп”
проклинам във яда си,
че гаснех по химера
и рухнах, като Троя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
