Не всичко сбъдва се,
което обещава ни,
съдбата златоуста
в своя ход –
по-често подиграва се,
по-рядко гали ни,
най-често преподава ни,
суров урок.
А, колко често
лутаме се слепи,
сред хиляди пътеки
в избор нов
и колко често
пропиляваме навеки
в прегръдки безразборни,
голямата любов?
Прощавам се със теб –
на някого жена си,
която уж до вчера
изцяло беше моя...
Аз твоя “свят вертеп”
проклинам във яда си,
че гаснех по химера
и рухнах, като Троя!
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
